петък, 24 октомври 2008 г.

Не плачи, сърце...



Мрак обгръща моята душа,
защото ти не си до мен в нощта.
Няма ги прегръдките прекрасни
и целувките тъй страстни.

Замина си от мен далече,бързо ме забрави
и на сърцето ми тъжен спомен ти остави.
Но не плачи сърце нима го заслужава.
Тя на друг вече сърцето си е продала.
За нея любовта е материална,
тя е просто кучката коварна.
Остави я, тя ще страда,
твоят дух нека да не пада.

Няма коментари: