петък, 24 октомври 2008 г.

Ти си





Вървях по пътеката на ада,
минах и през деветте му кръга,
но като тебе друга не видях.
Молех се и вричах се на други,
но за теб мечтах.
Ти си всичко, от което имам нужда.
Ти си тази, която любовта в мен събужда.
Ти си ми въздух и вода,
ти си пътеводната ми светлина.
Обичах те преди, обичам те и сега,
като тебе друга няма на света.
Ти ми даваш сили да живея
и в момента за тебе пея.
Ти си есенно кокиче, не...
ти си просто моето момиче.
Благодаря ти, слънце мое, че над мене грееш
и заедно с мен любовната ни песен пееш.
Благодаря ти, че те има, мила,
от тебе никога не ще замина.

Няма коментари: