Какво е животът?Всеки един от нас се е питал това,но колко са достигали до отговор?За мен животът е просто една игра,театър,в който участваме всички ние.Слагаме си маски на лицата и започваме да играем различни роли.Всеки ден по улиците срещаме различни хора,някои весели,някои натъжени,но дали това е истинската им същност?Не мисля така.В този свят на фалш и лъжи не съм сигурен дали познавам и най-добрите си приятели,а какво остава за останалите покрай мен.Някои от читателите ще кажат,че съм просто едно объркано момче,търсещо себе си.Добре,да приемем това твърдение,но моят въпрос към тях е следният:
Не сте ли се питали и вие какво в същност е живота?Защо живеем и какъв е неговият смисъл?Каква е вашата роля в него?
Съмнявам се,че не сте си задавали тези въпроси и че не сте търсели техните отговори.Лично моя милост постоянно се опитва да разбере това чудо животът.И всеки път щом го правя,започвам да се питам защо се мъча да разбера нещо,което няма разбиране.С една дума след всеки един отговор,идва следващ въпрос и така стигам до една задънена улица.Сега пък стоя и си пиша тва нещо,което дори и аз не знам какво е и защо го правя,ама продължавам.Просто го правя,а това също е част от живота.Дали си изливам душата пред вас?Не.Само споделям мислите си.Биант е казал:"Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много."Апулей от своя страна пък казва "Животът не е нищо само по себе си; неговата стойност зависи от неговата употреба.".Ето,че и той е на мнението,че самият живот е едно голямо нищо и е незначителен,но ние-хората,го правим важен.Тук идва момента да призова тези,които казват,че живота го живеем само защото трябва,докато не дойде краят ни,да не се поддават на тези песимистични мисли,а да започнат да живеят пълноценно и по най-красивия начин,за да се доближът до същността на нещото живот.Да,точно така,да се доближът,а не да го разберат,защото както споделих по-горе според мен едва ли някой би го разбрал на 100 процента.Друга мисъл,която взе връх и се докосна до мен бе тази на Паустовски:"Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа."Странно как няколко философски мисли могат да променят възгледите ти за това,как да живееш и как да приемаш нещата,които ти се случват,било то хубави или лоши.И все пак тези няколко мисли не променят факта,че всичко си има и своята лоша страна.Да животът е хубав и красив,но и доста коварен,особено в това време,в което живеем ние.С тези велики размишления,направени до тук си правя извода,че не животът(каквото и да е това в съшност),а ние си правим дните лоши и депресирани.Защо смятам така ли?Сега ще ви кажа.Ами я се замислете какво ще е,ако приемате всичко с усмивка?Няма ли да приемате всички неприятностти по-леко?При мен поне се получава.Спрях да изпадам в някакви меланхолични състояния от които няма никаква нужда.Колкото повече,човек изпада в такова състояние,толкова повече проблемите му се струват все по-големи и по-големи.Както казах животът е игра,харесва ли ни или не това е факт.За да бъдем добри играчи,ние трябва да си измисляме свои правила и да си играем по тях,а не да допускаме той и препятствията,които ни поставя да ни ръководят и събарят.В крайна сметка това исках да ви споделя.Надявам се всеки един от вас да е открил посланието,което съдържа този текст и да е останал с добро впечатление.
