JustOneHeartJustOneSoul

А бяхме приятели..

2008-11-29T11:38:00.000-08:00

Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.

От живота наш сме го прокудили,
но не, защото искал е, а защото сме го принудили.
Изгубили сме ние неговото доверие,
вместо стая в съзнанието,
вече за него сме само предверие.

Самотата в нас се настанява,
на нея душата се поддава.
И сълзите от очите започват да текат.
"Поискай прошка" - не спират да зоват.

Мъст

2008-11-02T05:46:00.000-08:00

Помощ от никого не искам,
злото в себе си спирам да потискам.
Добротата моя никой не забеляза,
вече почвам върху всеки да сипя омраза.

Приятели скъпи, гответе се за отмъщение,
от мен ще получите само презрение.
Пред мен във вярност се кълняхте,
а зад гърба ми подли планове крояхте

Сега е време за мъст,
и с ръка на сърце пожелавам "лека ви пръст".
Над гроба ваш аз ще се смея,
да видя вашето падение... ох, как копнея.

Вашето страдание да видя желая,
в ада да се пържите аз мечтая.
Злобата ми на вас е посветена
и въпреки това, съвестта ми остава неопетнена.

Край

2008-11-02T05:45:00.000-08:00

Страх безумен ме обзема,
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.

Не виждам смисъл битката до край да доведа,
как бих могъл злото сам да победя?
Ето, и желанието за борба се изпари,
духът на войн също се сломи.

Животворните сили тялото напускат,
мислите бясно към смъртта препускат.
Само сърцето не спира да се бори,
битката да продължа то жално моли.

Неговият зов обаче глух остава
и то в обятията на мрака се отдава
.Последният лъч светлина в мен изгасна
и остана тъмнината тъй ужасна.

Самота

2008-10-28T01:36:00.001-07:00

Всичко свърши вече,няма те до мен
и това е просто поредният самотен ден.
Като герои в приказка бяхме двама с теб,
но за слагането на края дойде ред.
Принцесо,моля те не тъжи,
остави тебе някой друг да утеши.
Моята съдба е да съм роб на самотата,
и оставям на времето да заличи тъгата.
Защо все още не мога да те забравя?
Защо споменът за тебе на мира не ме оставя?
Сърцето също да ме вини не спира,
защото без тебе то бавно умира.
Обясних му,че така е по-добре за нас,
но то не спира..плаче час след час.
Стига толкоз.."отиди си кървава душа"
казвам аз с алкохола в ръка.

ЖИВОТЪТ

2008-10-25T18:00:00.000-07:00

Какво е животът?Всеки един от нас се е питал това,но колко са достигали до отговор?За мен животът е просто една игра,театър,в който участваме всички ние.Слагаме си маски на лицата и започваме да играем различни роли.Всеки ден по улиците срещаме различни хора,някои весели,някои натъжени,но дали това е истинската им същност?Не мисля така.В този свят на фалш и лъжи не съм сигурен дали познавам и най-добрите си приятели,а какво остава за останалите покрай мен.Някои от читателите ще кажат,че съм просто едно объркано момче,търсещо себе си.Добре,да приемем това твърдение,но моят въпрос към тях е следният:
Не сте ли се питали и вие какво в същност е живота?Защо живеем и какъв е неговият смисъл?Каква е вашата роля в него?
Съмнявам се,че не сте си задавали тези въпроси и че не сте търсели техните отговори.Лично моя милост постоянно се опитва да разбере това чудо животът.И всеки път щом го правя,започвам да се питам защо се мъча да разбера нещо,което няма разбиране.С една дума след всеки един отговор,идва следващ въпрос и така стигам до една задънена улица.Сега пък стоя и си пиша тва нещо,което дори и аз не знам какво е и защо го правя,ама продължавам.Просто го правя,а това също е част от живота.Дали си изливам душата пред вас?Не.Само споделям мислите си.Биант е казал:"Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много."Апулей от своя страна пък казва "Животът не е нищо само по себе си; неговата стойност зависи от неговата употреба.".Ето,че и той е на мнението,че самият живот е едно голямо нищо и е незначителен,но ние-хората,го правим важен.Тук идва момента да призова тези,които казват,че живота го живеем само защото трябва,докато не дойде краят ни,да не се поддават на тези песимистични мисли,а да започнат да живеят пълноценно и по най-красивия начин,за да се доближът до същността на нещото живот.Да,точно така,да се доближът,а не да го разберат,защото както споделих по-горе според мен едва ли някой би го разбрал на 100 процента.Друга мисъл,която взе връх и се докосна до мен бе тази на Паустовски:"Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа."Странно как няколко философски мисли могат да променят възгледите ти за това,как да живееш и как да приемаш нещата,които ти се случват,било то хубави или лоши.И все пак тези няколко мисли не променят факта,че всичко си има и своята лоша страна.Да животът е хубав и красив,но и доста коварен,особено в това време,в което живеем ние.С тези велики размишления,направени до тук си правя извода,че не животът(каквото и да е това в съшност),а ние си правим дните лоши и депресирани.Защо смятам така ли?Сега ще ви кажа.Ами я се замислете какво ще е,ако приемате всичко с усмивка?Няма ли да приемате всички неприятностти по-леко?При мен поне се получава.Спрях да изпадам в някакви меланхолични състояния от които няма никаква нужда.Колкото повече,човек изпада в такова състояние,толкова повече проблемите му се струват все по-големи и по-големи.Както казах животът е игра,харесва ли ни или не това е факт.За да бъдем добри играчи,ние трябва да си измисляме свои правила и да си играем по тях,а не да допускаме той и препятствията,които ни поставя да ни ръководят и събарят.В крайна сметка това исках да ви споделя.Надявам се всеки един от вас да е открил посланието,което съдържа този текст и да е останал с добро впечатление.

Студ

2008-10-25T17:58:00.000-07:00

Къде попаднах, как тук се озовах?

Как тук във вериги аз се оковах?

Не, не ми харесва тук, ела и ме вземи.

Не ми харесва тук - ела ми помогни.

Аз моля те, за мен ела, изгони от мен студа.

Отведи ме, със себе си вземи ме.

Защо не мога аз да отлетя?

Защо не мога да почувствам свобода?

Злоба

2008-10-24T13:56:00.000-07:00

Бог прощава всички грехове, аз пък не!

Аз ненавиждам всички врагове,

всички, нарекли се приятелии

оказали се долни предатели.

Респект те не заслужават,

защо ли - защото дори себе си не уважават.

Когато жаждата за власт ги завладее,

всеки ценностите на живот започва да пилее.

Приятели най-добри,

всички до един.

но попаднеш ли в беда,

изчезват като дим.

Такива хора как да не ги мразиш,

как с удоволствие да не ги прегазиш.

Не, аз не мога да мразя,

просто от приятели се пазя.

От живота вече знам -

накрая човек остава сам.

На дъното

2008-10-24T13:50:00.001-07:00

Духом падаш

и не щеш да се изправяш.

Бързо се предаваш,

защото сам оставаш.

Мракът вече те зове,

той поставя те на колене.

Забравяш кой си

и измъчваш се от хиляди въпроси.

Болка съпътства мрака,

а самотата настанява се в душата.

Животът те прегазва,

защото се отказа.

Тя ти го причини

жената на твоите мечти.

Обеща да те дари с щастлив живот,

затова ли сега стои на твоя гроб?

Защо

2008-10-24T13:45:00.001-07:00

Приятелю защо в омраза ти живя

защо така себе си погуби

защо живя постоянно в заблуди

защо човешкото в себе си не събуди

Защо в доброто не повярва

защо обгърна се в самота

защо ръката моя ти не хвана

и в бездната ти пропадна

Защо на мен не се довери

защо мъката си с мен не сподели

защо сълзите с злоба замени

не разбра ли че това ще те промени

Сега страдаме за приятел скъп

а майка му тъне в скръб

Баща му отрекъл се от него

сега чете тъжното опело

Усмихни се

2008-10-24T13:38:00.001-07:00

Човеко, в отчаяние недей изпада,

на тъгата недей се поддава.

Тя е зла прокоба,

на душата е подкова.

Изправи глава, очи вдигнии

сълзи не проливай ти.

Защо трябва в страдание да се обгръщаш,

а не красотата на света да прегръщаш?

Хайде, усмихни се,

за нищо не грижи се.

Сега подавам ти ръка,

а ти свирни си с уста.

Възпей златиста есен

и запей щастлива песен.

Днес своя нов живот заживя

и като птица свободна полетя

Послание

2008-10-24T13:33:00.000-07:00

Едно момиче открадна ми сърцето

и за едно момиче свалям звездите от небето.

С нея всеки миг е щастлив

и светът изглежда по-красив.

Обичам те такава, каквато си,

на теб поверявам душата си.

С теб се чувствам нов човек,

ти спаси ме от духовния ковчег.

С думи не мога да те опиша аз,

всеки твой поглед остава ме без глас.

Ти показа ми любовта,

затова сега ти благодаря.

Болка

2008-10-24T13:25:00.000-07:00

Лутах се сам в тъмнината

и зовеше те душата,

но ти не дойде,

а аз плаках като малко дете.

Всичко за мене беше ти,

а сега - край на моите мечти

за бъдещето наше светло.

И плача, не спирам,

пътя не намирам.

Къде сега си ти?

Търся те с очи,

не мога да те открия

и за теб сега ще пия.

Болката във вино давя

и проклинам една жена,

единствена докоснала се

до моята душа.

Мога и без теб

2008-10-24T13:21:00.000-07:00

Не ме забравяй казваше ми ти
но кой кого забрави питам аз сега
щом пак заспивам сам в нощта
Остави ме и не ме попита
как душата ми ще скита
без твоите ръце и
твоето ангелско лице
Няма да ти кажа че те обичам
нито някога пак в теб ще се вричам
Ти просто с мен се подигра
лъжеше сърцето с красивата лъжа
лъжата на любовта
В мрак потъна моята душа когато си отиде
но сега слънце пак изгря
защото душата ми усеща свобода

Един приятел

2008-10-24T13:18:00.000-07:00

Приятел те наричам аз
защото си до мен във всеки час
Не мога да изрека с думи колко държа на теб
но мога да ти кажа че ти си истински човек
Ти си този който ме разбира
който винаги в сърцето ми се взира
Във всеки един момент ти си до мен
не си ме изоставил за нито ден.
На теб живота си бих поверил
и никога не бих се уморил
Верен ще ти остана до гроб
на теб съм се посветил цял живот
В любовта всеки ни предава
но приятелството ни никога не се забравя
Винаги ще съм до теб и ти до мен
и светъл ще е всеки наши ден

Не плачи, сърце...

2008-10-24T13:08:00.000-07:00

Мрак обгръща моята душа,

защото ти не си до мен в нощта.

Няма ги прегръдките прекрасни

и целувките тъй страстни.

Замина си от мен далече,бързо ме забрави

и на сърцето ми тъжен спомен ти остави.
Но не плачи сърце нима го заслужава.

Тя на друг вече сърцето си е продала.

За нея любовта е материална,

тя е просто кучката коварна.

Остави я, тя ще страда,

твоят дух нека да не пада.

Приятели

2008-10-24T12:56:00.000-07:00

Припкат две деца

по безкрайните поля

хванати за ръка

и с песен на уста.

Скачат и бягат те,

тичат след стадото овце,

смеят се не спират

и в игрите се улисат.

Вече е време да се прибират,

но не искат те да спират.

Не искаха те да се разделят,

а живота си в игри да споделят.

Тези деца бяхме аз и ти,

не си забравила това дори за миг, нали?

Аз също го помня, приятелко моя най-добра,

и никога от теб не ще се отделя!

Ти си

2008-10-24T12:54:00.000-07:00

Вървях по пътеката на ада,
минах и през деветте му кръга,
но като тебе друга не видях.
Молех се и вричах се на други,
но за теб мечтах.
Ти си всичко, от което имам нужда.
Ти си тази, която любовта в мен събужда.
Ти си ми въздух и вода,
ти си пътеводната ми светлина.
Обичах те преди, обичам те и сега,
като тебе друга няма на света.
Ти ми даваш сили да живея
и в момента за тебе пея.
Ти си есенно кокиче, не...
ти си просто моето момиче.
Благодаря ти, слънце мое, че над мене грееш
и заедно с мен любовната ни песен пееш.
Благодаря ти, че те има, мила,
от тебе никога не ще замина.

Въведение

2008-10-24T12:44:00.000-07:00

Здравейте всички.Това е моят първи блог,който правя.Тук ще споделям личното си творчество,част от което можете и да намерите в otkrovenia.com.Тук ще пускам всякакви неща:стихотворения,есета,съчинения и т.н.Надявам се да ви хареса и да останете с приятно,а не неприятно изненадани :P Ако имате някакви въпроси,свържете се с мен или пък пишете по коментарите,ще отговарям.