Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.
От живота наш сме го прокудили,
но не, защото искал е, а защото сме го принудили.
Изгубили сме ние неговото доверие,
вместо стая в съзнанието,
вече за него сме само предверие.
Самотата в нас се настанява,
на нея душата се поддава.
И сълзите от очите започват да текат.
"Поискай прошка" - не спират да зоват.
събота, 29 ноември 2008 г.
неделя, 2 ноември 2008 г.
Мъст
Помощ от никого не искам,
злото в себе си спирам да потискам.
Добротата моя никой не забеляза,
вече почвам върху всеки да сипя омраза.
Приятели скъпи, гответе се за отмъщение,
от мен ще получите само презрение.
Пред мен във вярност се кълняхте,
а зад гърба ми подли планове крояхте
Сега е време за мъст,
и с ръка на сърце пожелавам "лека ви пръст".
Над гроба ваш аз ще се смея,
да видя вашето падение... ох, как копнея.
Вашето страдание да видя желая,
в ада да се пържите аз мечтая.
Злобата ми на вас е посветена
и въпреки това, съвестта ми остава неопетнена.
злото в себе си спирам да потискам.
Добротата моя никой не забеляза,
вече почвам върху всеки да сипя омраза.
Приятели скъпи, гответе се за отмъщение,
от мен ще получите само презрение.
Пред мен във вярност се кълняхте,
а зад гърба ми подли планове крояхте
Сега е време за мъст,
и с ръка на сърце пожелавам "лека ви пръст".
Над гроба ваш аз ще се смея,
да видя вашето падение... ох, как копнея.
Вашето страдание да видя желая,
в ада да се пържите аз мечтая.
Злобата ми на вас е посветена
и въпреки това, съвестта ми остава неопетнена.
Край
Страх безумен ме обзема,
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.
Не виждам смисъл битката до край да доведа,
как бих могъл злото сам да победя?
Ето, и желанието за борба се изпари,
духът на войн също се сломи.
Животворните сили тялото напускат,
мислите бясно към смъртта препускат.
Само сърцето не спира да се бори,
битката да продължа то жално моли.
Неговият зов обаче глух остава
и то в обятията на мрака се отдава
.Последният лъч светлина в мен изгасна
и остана тъмнината тъй ужасна.
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.
Не виждам смисъл битката до край да доведа,
как бих могъл злото сам да победя?
Ето, и желанието за борба се изпари,
духът на войн също се сломи.
Животворните сили тялото напускат,
мислите бясно към смъртта препускат.
Само сърцето не спира да се бори,
битката да продължа то жално моли.
Неговият зов обаче глух остава
и то в обятията на мрака се отдава
.Последният лъч светлина в мен изгасна
и остана тъмнината тъй ужасна.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Самота
Всичко свърши вече,няма те до мен
и това е просто поредният самотен ден.
Като герои в приказка бяхме двама с теб,
но за слагането на края дойде ред.
Принцесо,моля те не тъжи,
остави тебе някой друг да утеши.
Моята съдба е да съм роб на самотата,
и оставям на времето да заличи тъгата.
Защо все още не мога да те забравя?
Защо споменът за тебе на мира не ме оставя?
Сърцето също да ме вини не спира,
защото без тебе то бавно умира.
Обясних му,че така е по-добре за нас,
но то не спира..плаче час след час.
Стига толкоз.."отиди си кървава душа"
казвам аз с алкохола в ръка.
събота, 25 октомври 2008 г.
ЖИВОТЪТ
Какво е животът?Всеки един от нас се е питал това,но колко са достигали до отговор?За мен животът е просто една игра,театър,в който участваме всички ние.Слагаме си маски на лицата и започваме да играем различни роли.Всеки ден по улиците срещаме различни хора,някои весели,някои натъжени,но дали това е истинската им същност?Не мисля така.В този свят на фалш и лъжи не съм сигурен дали познавам и най-добрите си приятели,а какво остава за останалите покрай мен.Някои от читателите ще кажат,че съм просто едно объркано момче,търсещо себе си.Добре,да приемем това твърдение,но моят въпрос към тях е следният:
Не сте ли се питали и вие какво в същност е живота?Защо живеем и какъв е неговият смисъл?Каква е вашата роля в него?
Съмнявам се,че не сте си задавали тези въпроси и че не сте търсели техните отговори.Лично моя милост постоянно се опитва да разбере това чудо животът.И всеки път щом го правя,започвам да се питам защо се мъча да разбера нещо,което няма разбиране.С една дума след всеки един отговор,идва следващ въпрос и така стигам до една задънена улица.Сега пък стоя и си пиша тва нещо,което дори и аз не знам какво е и защо го правя,ама продължавам.Просто го правя,а това също е част от живота.Дали си изливам душата пред вас?Не.Само споделям мислите си.Биант е казал:"Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много."Апулей от своя страна пък казва "Животът не е нищо само по себе си; неговата стойност зависи от неговата употреба.".Ето,че и той е на мнението,че самият живот е едно голямо нищо и е незначителен,но ние-хората,го правим важен.Тук идва момента да призова тези,които казват,че живота го живеем само защото трябва,докато не дойде краят ни,да не се поддават на тези песимистични мисли,а да започнат да живеят пълноценно и по най-красивия начин,за да се доближът до същността на нещото живот.Да,точно така,да се доближът,а не да го разберат,защото както споделих по-горе според мен едва ли някой би го разбрал на 100 процента.Друга мисъл,която взе връх и се докосна до мен бе тази на Паустовски:"Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа."Странно как няколко философски мисли могат да променят възгледите ти за това,как да живееш и как да приемаш нещата,които ти се случват,било то хубави или лоши.И все пак тези няколко мисли не променят факта,че всичко си има и своята лоша страна.Да животът е хубав и красив,но и доста коварен,особено в това време,в което живеем ние.С тези велики размишления,направени до тук си правя извода,че не животът(каквото и да е това в съшност),а ние си правим дните лоши и депресирани.Защо смятам така ли?Сега ще ви кажа.Ами я се замислете какво ще е,ако приемате всичко с усмивка?Няма ли да приемате всички неприятностти по-леко?При мен поне се получава.Спрях да изпадам в някакви меланхолични състояния от които няма никаква нужда.Колкото повече,човек изпада в такова състояние,толкова повече проблемите му се струват все по-големи и по-големи.Както казах животът е игра,харесва ли ни или не това е факт.За да бъдем добри играчи,ние трябва да си измисляме свои правила и да си играем по тях,а не да допускаме той и препятствията,които ни поставя да ни ръководят и събарят.В крайна сметка това исках да ви споделя.Надявам се всеки един от вас да е открил посланието,което съдържа този текст и да е останал с добро впечатление.
Не сте ли се питали и вие какво в същност е живота?Защо живеем и какъв е неговият смисъл?Каква е вашата роля в него?
Съмнявам се,че не сте си задавали тези въпроси и че не сте търсели техните отговори.Лично моя милост постоянно се опитва да разбере това чудо животът.И всеки път щом го правя,започвам да се питам защо се мъча да разбера нещо,което няма разбиране.С една дума след всеки един отговор,идва следващ въпрос и така стигам до една задънена улица.Сега пък стоя и си пиша тва нещо,което дори и аз не знам какво е и защо го правя,ама продължавам.Просто го правя,а това също е част от живота.Дали си изливам душата пред вас?Не.Само споделям мислите си.Биант е казал:"Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много."Апулей от своя страна пък казва "Животът не е нищо само по себе си; неговата стойност зависи от неговата употреба.".Ето,че и той е на мнението,че самият живот е едно голямо нищо и е незначителен,но ние-хората,го правим важен.Тук идва момента да призова тези,които казват,че живота го живеем само защото трябва,докато не дойде краят ни,да не се поддават на тези песимистични мисли,а да започнат да живеят пълноценно и по най-красивия начин,за да се доближът до същността на нещото живот.Да,точно така,да се доближът,а не да го разберат,защото както споделих по-горе според мен едва ли някой би го разбрал на 100 процента.Друга мисъл,която взе връх и се докосна до мен бе тази на Паустовски:"Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа."Странно как няколко философски мисли могат да променят възгледите ти за това,как да живееш и как да приемаш нещата,които ти се случват,било то хубави или лоши.И все пак тези няколко мисли не променят факта,че всичко си има и своята лоша страна.Да животът е хубав и красив,но и доста коварен,особено в това време,в което живеем ние.С тези велики размишления,направени до тук си правя извода,че не животът(каквото и да е това в съшност),а ние си правим дните лоши и депресирани.Защо смятам така ли?Сега ще ви кажа.Ами я се замислете какво ще е,ако приемате всичко с усмивка?Няма ли да приемате всички неприятностти по-леко?При мен поне се получава.Спрях да изпадам в някакви меланхолични състояния от които няма никаква нужда.Колкото повече,човек изпада в такова състояние,толкова повече проблемите му се струват все по-големи и по-големи.Както казах животът е игра,харесва ли ни или не това е факт.За да бъдем добри играчи,ние трябва да си измисляме свои правила и да си играем по тях,а не да допускаме той и препятствията,които ни поставя да ни ръководят и събарят.В крайна сметка това исках да ви споделя.Надявам се всеки един от вас да е открил посланието,което съдържа този текст и да е останал с добро впечатление.
Студ
Къде попаднах, как тук се озовах?
Как тук във вериги аз се оковах?
Не, не ми харесва тук, ела и ме вземи.
Не ми харесва тук - ела ми помогни.
Аз моля те, за мен ела, изгони от мен студа.
Аз моля те, за мен ела, изгони от мен студа.
Отведи ме, със себе си вземи ме.
Защо не мога аз да отлетя?
Защо не мога да почувствам свобода?
петък, 24 октомври 2008 г.
Злоба
Бог прощава всички грехове, аз пък не!
Аз ненавиждам всички врагове,
всички, нарекли се приятелии
оказали се долни предатели.
Респект те не заслужават,
защо ли - защото дори себе си не уважават.
Когато жаждата за власт ги завладее,
всеки ценностите на живот започва да пилее.
Приятели най-добри,
всички до един.
но попаднеш ли в беда,
изчезват като дим.
Такива хора как да не ги мразиш,
как с удоволствие да не ги прегазиш.
Не, аз не мога да мразя,
просто от приятели се пазя.
От живота вече знам -
накрая човек остава сам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)